Продължение:
Сцената е величествена! Прожекторите ослепяват широко отворените очи на малките хора, заели безропотно местата си в хладната театрална зала, с ухание на влага и мокра хартия. Илюзията танцува, прониква в стените на смъртта и пронизва тишината. Зрителите щастливо аплодират актьорите и протягат опиянено ръце да достигнат своите кумири, заели голямата сцена, която им отива. Възхитително!
Кулминацията предстои! Притаили дъх, те вече харесват предстоящото – то изпълва малките им, плахи души с въодушевление и нестихващ възторг.
Кулите танцуват, окрилени като пеперуди. Музиката съпровожда крехките, красиви силуети из сцената, която ги обгръща в лъжовната си гръд, но те се усмихват, вперили погледи в огромните, стъклени очи на прожекторите.
Зрителите екзалтират! Вкусът на щастие е опияняващ. Обгръща ме като топла прегръдка, която ме поглъща. Дишам трудно. Плътта ми е пропита с хлад, бездушно пропиваща в крехкото ми тяло. Усещам вълнението на зрителите, бурно аплодиращи актьорите на голямата сцена. Безвремие изпълва душите им, увлечени от магията на театъра.
Някога прожекторите ще угаснат. Ще бъде тъжно, когато усетя тишината върху уморените ми клепачи, едва удържащи вулкана от емоции - от възторг, възхищение, умора, лъжа или трепет…., родени от чувството да бъда зрител на първи ред. А голямата, светеща сцена…….?А клоуните….!? Удивително ми напомня на онези странни същества, които съм срещала някога в сънищата ми. Не виждах лицата им, а толкова ми се искаше да разпозная истинските човеци, облекли тези смешни и цветни костюми. Отиват им, така както илюзиите, с които всички ние живеем и вярваме в тях. Болезнено напомнят за същия този спектакъл, който наблюдавах с широко отворени очи. А сърцето ми беше изпълнено с щастие!
Продължение следва...